Да започнем оттам, че аз обичам да мисля. Не вярвам в случайностите. Нито в “случайността”, че ми е даден живот. Нито в “случайността” да срещам определен тип хора по пътя си и да ми се случват точно определени “случайности”.
И понеже мисля върху всичко около мен, и стигам до някакви изводи. И някакви мои идеи търпят развитие във времето. И понеже едва ли ще живея тооооолкова дълго, че да имам възможност да се възползвам от всички житейски уроци, които за щастие или нещастие съм научила, струва ми се резонно да предам знанието.
Резултатите? Едни мисли, които може да възприемете като мъдри, тъпи, забавни, досадни, умни, полезни, различни, смехотворни, ексцентрични… или както вие си решите (един познат казваше: “всеки има право да си пилее живота си, както си иска!”). Аз съм ги разписала моите умозаключения, за да ги предам на дъщеря си. Ако някой друг пожелае да се ползва – моля,
